Какви са рисковете за сексуално насилие над деца-бежанци в страната и Чужбина?

По данни на Агенцията за закрила на детето 80% от докладваните случаи на насилие в България се случват в дома на децата, а според проучване на БАН всеки 5-ти ученик у нас е жертва на тормоз.

Проблема с насилието над българските деца е изключително сериозен. Това ме навежда и на въпроса: „Колко ли е голям риска за децата бежанци, които са непридружавани от родител или по- възрастен роднина?”

За децата бежанци, които са напуснали страната си не придружавани от възрастен, който да се грижи за тях опасността от сексуално насилие е още по- голяма. Повечето от тези деца понякога дори след време не помнят истинските си роднини, млади и неопитни са за света около тях, въпреки ужасните неща, на които са станали свидетели по родните си места.

По данни на Евростат, на ДАБ и на неправителствени организации, делът на непридружените ненавършили пълнолетие деца бежанци се е увеличил спрямо общия брой. Причините, които самите деца, посочват при интервютата са почти идентични: военни конфликти и гражданска война; преследване на родителите им; желание за присъединяване към части от семействата им, които най-често според тях се намират на територията на Германия. Задълженията на държавите по Конвенцията важат по отношение на всяко дете на територията им и не се ограничават само до децата, които са граждани на държавата. В голяма част от случаите непридружените малолетни и непълнолетни деца биват залавяни заедно с други чужденци, незаконно преминали границата на Република България, от служители на Главна дирекция „Гранична полиция” (ГДГП), както ги наричат заловени на „зелена граница“. Настаняват ги най-често в разпределителен център Елхово, където децата, заедно с другите чужденци, преминават през процедури по установяване на самоличността и се прехвърлят в центровете на ДАБ. Съгласно разпоредбата на чл. 40 от Конвенцията на ООН за правата на детето: „Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете, което е заподозряно, обвинено или признато за виновно в нарушаване на наказателния закон, да бъде третирано по начин, съвместим с чувството за достойнство и собствена стойност на детето, който укрепва зачитането от детето на основните права и свободи на човека и който взема предвид възрастта на детето, необходимостта да се подпомага реинтеграцията на детето и поемането от него на конструктивна роля в обществото“. Съгласно чл. 29, (10) от ЗУБ: „По време на производството непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до навършване на пълнолетие във: 1. семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална услуга - резидентен тип, или в специализирана институция при условията и по реда на Закона за закрила на детето; 2. други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица. (11) При определяне на мястото на настаняване на непридружен малолетен или непълнолетен се взема предвид мнението му. Доколкото е възможно, братята и сестрите се настаняват заедно, като се взема предвид най-добрият интерес за детето.

В отворено писмо на Сдружение „Съвет на жените бежанки в България“ те призовават за спешни действия за изграждане на защитено пространство за настаняване на непридружени малолетни и непълнолетни деца, бежанци, търсещи или получили закрила.

В писмото се посочва, че по данни на социални работници към Съвета, работещи на територията на Приемателен център кв. Военна рампа, до този момент децата,

настанени в центъра, на възраст между 10 и 18 години, най-често деца от Афганистан, в общия случай се настаняват в общи спални помещения, заедно с възрастни мъже. Тревогата на Съвета на жените бежанки е продиктувана от „особената уязвимост на малолетните и непълнолетни лица от Афганистан, поради някои културални традиционни практики, които поставят децата в ситуация на риск от физическа, психическа и сексуална злоупотреба от страна на пълнолетни лица в общността.“

„Ясно са очертани рисковете, пред които са изправени децата в юношеска възраст, каквито са непридружените, тяхната податливост и склонност към подражание на по-възрастните, с които живеят и споделят едно пространство. Това увеличава възможността от въвличането им в трафикантски канали, склоняване към употреба на алкохолни и наркотични вещества, както и злоупотреба и насилие“ – се посочва още в писмото. „Тези данни, в контекста на зачестилите случаи на конфликти, съпровождани от насилие, сбивания, както и увеличеното напрежение между търсещите закрила, поставя живота и здравето на децата в опасност.“

52% от бежанците по света са деца. В България 33% от децата, потърсили закрила през 2018 г., са получили бежански статут. Над 25.4 милиона са бежанци в целия свят, показват данни от доклад Global Trends на Агенцията на ООН. В България през 2018 година 731 души са получили статут, според официалната статистика на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет. По данни на Евростат, България е приела 0,5% от молбите за закрила в ЕС през 2018, което прави 2536 молби, докато в ЕС са подадени 503 900 заявления. Това означава, че България е приела 28% от всички молби за закрила през годината.

Боряна Райнова е социален работник в бежанските центрове в България, основно с непридружени непълнолетни лица, търсещи международна закрила от 2017 година. Професионалният ѝ опит минава през компании и организации като „International SOS“, „Лекари на света“, фондация „Лумос“. В момента е част от екипа на Международна организация по миграция в Сигурната зона за непридружени деца, търсещи международна закрила, кв. Военна Рампа, гр. София.  Бакалавър е по етнология, магистър по международни отношения и дипломация, а момента е редовен докторант по социология в УНСС.

Занимава се с етнически конфликти от 2006 година, когато за първи път попада в Косово и се сблъсква с пост-конфликтна ситуация. Една от най-големите последици на войната са бежанците. След като три поредни години е била на терен в Косово, за да изследва сърбо-албанския политически конфликт от етнологична и антропологична гледна точка, решава да задълбоча познанията си относно възникването и разрешаването на международни конфликти като запише магистратура по международни отношения и дипломация в Прага. След като я завършва, бежанската криза е в разгара си. През 2016 година, хиляди лица, бягащи от конфликтите в Близкия Изток се насочвали  към Европа. Сред тях, мнозина деца, които са тръгнали да търсятспасение и сигурност, изгубили родители си в страната си на произход, по пътя към Европа или изпратени от семействата си с надеждата за по-добро бъдеще и евентуалното изтегляне на близките си на по-късен етап. Тъй като непридружените деца, търсещи международна закрила, се една от най-уязвимите групи, поради липсатана родителска грижа и подкрепа, съществуват редица проекти, насочени към тях, с цел идентифициране, подпомагане и превенция на рискове, пред които са изправени. Решението  ѝ да се занимава с бежанци е било взето изключително целенасочено.  Още с при първия проект в регистрационно-приемателния център в гр. Харманли, се сблъсква с децата-бежанци без родители. „Трябва да отбележа, че независимо от усилията както на правителствени, така и на неправителствени организации и институции, рисковете за децата бежанци не са спрели да се увеличават. Липсата на устойчиво управление на миграционните процеси не само на национално, но и на европейско равнище, задълбочава проблемите както в страните – крайни дестинации, така и в транзитните държави, каквато е България.”

Разкажете ми някакъв случай от работата Ви с децата, който по някакъв начин Ви е направил впечатление?

За служителите на терен, които работят и живеят рамо до рамо с бежанците, тези съдби не са статистика. Всеки един случай е индивидуален, всяка отделна съдба носи своята красота и болка и няма как да останеш равнодушен към нея. Силно впечатление правят децата, които имат изградени образователни навици и които имат силна воля и желание да продължат да се развиват в това отношение. За съжаление, те не са мнозинство. Острия, задълбочен, любознателен и благороден поглед се отличава от масата. Често пъти, тези деца са изложени на огромна несправедливост и липса на подкрепа от страна на институциите. Голяма част от тях изчезват, като стават жертва на различни видове насилие, попадайки в ръцете на каналджиите и трафикантите. Дори тези, които разполагат с пари, подпомагани най-често от близки и роднини в Европа или страната им на произход, се сблъскват или най-малкото стават свидетели на експлоатация и издевателства, което също се отразя на психиката им.

Смятате ли, че нещата, които са преживели някои от децата ги прави по някакъв начин по-различни от връстниците им? По какъв начин?

Със сигурност нещата, които са преживели децата-бежанци са различни от тези на връстниците им в западноевропейските страни или тези, в които не се водят войни. Парадоксално е, защото от една страна където и да са по света и през каквито и препятствия да минават, това са деца. Средата и обстоятелствата, в които са израснали и премеждията, през които минават, не могат да се отъждествят с тези на децата в страните от Западния свят. От една страна това ги калява и ги прави приспособими към различни обстоятелства и условия, от друга нанася жестоки травми върху физиката и най-вече психиката им. Много от децата са с тежък пост-травматичен синдром, поради преживени събитията в страната си на произход, загуба на близки, институционално насилие от страна на държавите през, които минават, дълги и тежки процедури по международна закрила, лоши условия на живот, неясно и несигурно бъдеще.

Трудно ли е било в практиката Ви да достигнете до някое дете-бежанец, което не е имало желание да говори за случилото му се?

Повечето бежанци, включително децата – бежанци не се доверяват лесно и трудно можеш да достигнеш до тях. Това е най-голямото предизвикателство всъщност, да спечелиш доверието на някого, който е бил лъган и с когото е било злоупотребявало многократно. От друго страна, връщането на детето към тежки спомени, води до ретравматизация. Това е много деликатен процес и тук специалистите е необходимо да се пипа с кадифени ръкавици. Нужно е да се спазва конфиденциалност и получената информация да се използва с цел подпомагане или насочване на детето към определени специализирани услуги. Човек се доверява на този, от когото получава отношение и има реален резултат. А за това се изисква дълбоко и професионално разбиране за проблемите, културните и религиозни особености на децата-бежанци. Непредприемането на съответните мерки води до загуба на доверие от страна на детето.

По Ваши наблюдения как реагират повечето деца в първите си посещения при Вас?

Зависи от целта им и това в какво състояние са – по принцип в самото начало е трудно да спечелиш доверието на някого, за това се изисква време и усилия, разбиране и отношение към болката и проблема на отсрещната страна. Децата наблюдават, изучават, усещат. Инстинктът за оцеляване е изключително развит. Те са много чувствителни и бързо се ориентират от къде идва опасността.

Фактът, че сме транзитна държава ограничава задълбочената социална работа, тъй като децата не се задържат на територията на страната и продължават пътя си към Западна Европа, в по-голямата част от случаите чрез каналджийство. Все още броя на случаите по събиране на семейство по Дъблинкия регламент, с други думи казано, по легален начин, е в пъти по-нисък. Децата често имат повече доверие на каналджиите, голяма част, от които са от техния произход, отколкото на съответните служби и специалисти. Семействата на децата-бежанци също играят съществена роля. Тъй като децата идват от колективни и патриархални семейства, думата на бащата или друг член на семейството е много по-силна пред тази на някой чужденец, който не познаваш и не разбираш.  

При работата си с децата, установихте ли нещо по-различно в начина им на мислене, виждането им за света и психиката им от това на едно дете на тяхната възраст, което не е преживяло нещата, които те са преживели?

Безспорно виждането за света и психиката на децата-бежанци се различава от тези на връстниците им. Военните действия, загубата на дом, близки, приятели, училище, родителска любов и грижа, липсата на финанси и материални средства се отразяват във всяко едно отношение – както психически, така и физически. Прави впечатление, че не само нашата страна, но дори развитите западноевропейски общества нямат нужния капацитет за подкрепа на толкова много уязвими лица. Необходима е най-вече политическа воля за да се осъществи целия процес по предоставяне на международна закрила. За това са необходими квалифицирани специалисти, включващи всички институции, които са отговорни за тях - преводачи, социални работници, психолози, учители, лекари, приемна грижа, законни представители, адвокати, полицаи,  работодатели, общини и др. В настоящата глобална криза, предизвикана от Covid-19, условията за прием и подкрепа на лицата, търсещи международна закрила се е усложнила още повече. Достъпът до регистрационно-приемателните центрове е ограничен, което означава, че бежанците не могат да се възползват от редица услуги, предоставяни от неправителствения сектор на терен.

 В практиката си попадали ли сте на случай, в който сте открили, че дете-бежанец е било насилвано сексуално? Ако не сте попадали на подобен случай до момента мислите ли, че се крият рискове това да се случи занапред?

Попадала съм неведнъж на случаи със сексуално насилие, преживяно както в страната на произход, така и по пътя или страната дестинация на детето. Сексуалното насилие не се отнася само за момичета. То се случва и при момчетата. Съществуват страни, като например Афганистан и Пакистан, в които използването на млади момчета с цел сексуално експлоатация не са изключение. Този тип практики се пренасят и на територията на Европа. Независимо, че децата попадат под редица закони за закрила, както на международна, така и на национално равнище, каквито са Конвенцията за закрила на детето и Закона за закрила не детето, липсата на контрол и превантивни мерки от страна на съответните институции, води до проявата на този тип инциденти. За това обаче отново се изисква силна политическа воля и адекватна социална политика, подкрепяща специалистите на терен (както морално, така и финансово), за да могат те от своя страна да предоставят съответните внимание и грижа на децата-бежанци. Пренатоварената система и множеството случаи, за които отговарят социалните работници, понижава качеството на предлаганата услуга, не поради липса на желание или мотивация за работа, а поради липса на физически, психически сили и капацитет при редица служители. 

Казвам се Нина Кирилова и уча в ПГТ "Михалаки Георгиев", гр. Видин. Родом съм от град Брегово. Вярвам, че журналистите са тези, които разказват истории за хора с различни съдби, които могат както да натъжат, така и да вдъхновят. Причината да стана автор в sCOOL Media е, защото обичам историите на хората и мисля, че има такива, които си заслужава да бъдат разказни.

www.kidsprotect.eu

Тази страница се създава по проект FIRST с договор 810247-FIRST-REC-AG -2017/REC-RDAP-GBV-AG-2017, съ-финансиран със средства на Европейски Съюз, в рамките на програма "Права, равенство и гражданство" (2014-2020). Съдържанието ѝ отразява единствено мнението на авторите и отговорността за съдържанието е изцяло тяхнa. Европейската комисия не носи отговорност за съдържанието и за посланията в страницата.